Фурна за печене направи си сам/външна-пещ на дърва!

ДА ИСКАШ Е ДА МОЖЕШ

На първо място, и за протокола, искам да уточня, че не съм зидар, а работя в сектора на услугите за промишлени превозни средства. Това не означава, че едно от най-големите ми удовлетворения е да се наслаждавам на това, което правя. Влюбен в „Направи си сам“, се впускам в най-различни приключения за изграждане на това, което съм си поставил за цел. Създаването на пещ на дърва беше мечта отпреди няколко години, но не бях сигурен как да го направя. Благодарение на https://dimitrovi133.blogspot.com/ те решиха повечето съмнения, които имах и накрая с ясни идеи започнах изграждането на тази дяволска пещера.

 Вземането на решение за строителната площадка не беше лесно, той имаше няколко възможности. На закрито или на открито. Вярвам, че е по-добре на открито, защото ви дава възможност да му се наслаждавате през цялата година, тъй като на затворено място топлината и изпаренията ви карат да ви мързи да го включите през лятото.

 Друг момент, който ми беше ясен е, че трябва да е удобна за използване, поради което основата на фурната е на височина 1,20 м от пода, широка и възможно най-универсална, затова направих долната горелка.

 Обикновено начинът да го използваме зависи от това какво искаме да правим, но като общо правило,  огънят се пали в горния свод. Отварям докрай тягата и въздухозаборника на долната горелка. Когато огънят набере сила, затварям изстрела на около 50%. за да е по-бавно горенето и като започнат да свършват дървата за огрев добавям още един товар. Така че получавам огъня от час и половина до два часа. Сводът в този момент е целият бял, знак, че фурната вече е гореща, така че махам жаравата с греблото, като ги натискам в тръбопровода, който съединява двете камери, така че да паднат към долната горелка, подминавам я четка за коса, мокра естествена, за да почистя цялостно целия под на трезора, затварям димоотвода и входа за въздух и поставям термометъра вътре. Обикновено по това време фурната обикновено е на 280 ?C.  прибл. и готов за употреба. В долната горелка се намират жаравата, които действат като топлинни резерви и ще ви позволят, ако температурата падне твърде много, да запалите огъня отдолу, за да подсилите температурата на фурната. Можете също да използвате това като скара или да поддържате много силна фурна за пици.

Тук искам да разгранича две части: самата фурна и външната работа. Тази втора част може да бъде най-разнообразна. В моя случай го направих с облицовъчна тухла, вдигнах крак с обхват от 95 см. да може да поддържа фугите на езика и канала от 1 m.

След като те бяха поставени и подсилени с ъгъл от 40 мм на моста, вдигнах още един ред нарязани тухли, за да направя бетонната кутия и с няколко железни пръти вътре.

Тук направих първия подход на фурната. Двете камери са изтеглени, за да поставят правилно съединителния тръбопровод.

ГОРЕЛКА

Размерите на горелката трябва да са достатъчно малки, за да не охлаждат фурната и достатъчно големи, за да можем да   запалим огън и да му дадем други цели.

Обикновено температурата на горелката няма да бъде много висока, следователно с плоски тухли е достатъчна.

След като се постави подът на горелката, слагаме ред ръбове и с помощта на дървена форма го затваряме многоъгълно. В долната част на горелката повдигаме канала, който трябва да съответства на вътрешната повърхност с обиколката на фурната.

Готовата печка.

След като външната стена е издигната и има надвес отпред, за да има повече място пред вратата, запълваме вътрешността със пръст, за да поддържаме долната горелка.

Изграждаме целия бордюр около основата, с помощта на кофраж, който действа като опора и водач.

По този начин имаме кутията, която с едни железни пръти ще напълним с бетон, за да седне фурната.

Планираме диаметъра и отвора, поставяме ред огнеупорни тухли, спазвайки отвора на канала на горелката и вратата на фурната и запълваме част от останалата камера с натрошено стъкло. 

Напълва се със сол и го уплътняваме колкото е възможно повече и изсушаваме, тъй като почвените тухли ще бъдат рохкави върху солта.

Поставяме пода на фурната директно върху солта и добре изравняваме. Само тези от контура се поставят с огнеупорен разтвор. Трябва да внимаваме да не поставяме малки парчета тухла до канала на горелката, като ги поставяме в центъра на реда, ако е необходимо. След като подът е готов, изсипваме фугираща смес от огнеупорен разтвор за покриване на фугите на тухлите.

С помощта на две калъпи и въже за маркиране на радиусите при полагане на тухлите изграждаме арката на вратата.

Изградихме свода с половин тухли, това го прави по-кръгла. За да ги изрежем, просто ги маркираме с радиалния диск.

Поставени в дупката ги удряме и това е, винаги слагаме грозното лице на разреза навън.Започнахме да вдигаме трезора. Първите два реда се полагат хоризонтално. Това предпазва храната от спъване на стената на фурната по-късно. Третият курс е този, който трябва да сглобим най-близо, тъй като трябва да възстановим загубените степени на наклонност. Една от частите, върху които трябва да се работи най-много, е връзката с арката на вратата, издълбаване на тухлите, за да й се придаде правилната форма. В задната част на моста фугите остават с малко запълване. Това улеснява съюза с трезора.

В центъра на пода сме поставили въже, добре прикрепено към закован винт. Това е нашето ръководство за поставянето на повечето тухли за сводове. Просто с няколко възела маркираме радиуса и наклона. Тези, които са най-близо до арката на вратата, трябва да се адаптират, за да се присъединят към арката.

На две трети от височината и до вратата съм издълбал тухлите, за да направя светлинната кутия. В тази кутия ще поставя стъклокерамично стъкло, закрепено с огнеупорен разтвор, и крушка зад него. Това не е от съществено значение, но е полезно.

Тухлите, издълбани с диска на радиала, не са необходими за спускането им до края, тъй като поставянето им означава, че имаме повече място отвън.

С издигането на свода поставянето е по-сложно, но е въпрос на малко търпение. За да оформя димоотвода на комина, издълбах цяла тухла в клиновидна форма.

За затваряне на трезора съм сложил кръгла дървена дъска с големината на отвора, която да влиза през вратата, добре подпряна отдолу и с централен отвор, през който съм издърпал въжето. 

С мокър пясък и без цимент съм го оформил до височината на възела, маркирал вътрешността на свода. С този калъп поставянето на последните тухли е много лесно.

Все по-трудно става да се правят малки кръгове от квадратни тухли, затова ги нарязах малко, за да паснат по-добре.

Сводът е затворен с клиновидна тухла. Важно е да уплътните добре фугите, особено в тези последни редове. След като сводът е готов и го оставяме да изсъхне, премахваме формата от вътрешната страна на фурната.

Не е много красиво, но със сигурност е. Най-накрая имаме готов трезор.

ПОКРИТИЕ

Пробиване с малко приспособено към винтовете, за да не слагам тапи, в ъглите съм сложил четири винта.

Облицовах целия свод с одеяло от фибростъкло, прикрепено с жици към винтовете.

Фибростъклото, освен като изолация, действа и като разширителна фуга за свода. След това поставям телена мрежа много стегнато, за да се хване хоросанът, с който лъскам. С два слоя хоросан, 2 см. прибл. всеки от тях действа като капак за дъжд и пести топлина.

ВРАТИТЕ И КАМИНАТА

С помощта на дървената дъска, която е служила за калъп на горелката и с необходимите полета, правим калъп за очертаване на касата на вратата. Вратата е изработена от 3 мм ламарина. и с прозорец за регулиране на тягата.

От вътрешната страна е очертан с плоча 45 мм. и напълнете с огнеупорен разтвор.

Вратата на фурната е със същата конструкция, но полусферична вместо многоъгълна. Ще се напълни с хоросан, за да издържи по-добре на температурата. Има и шпионка за поставяне на стъкло.

Важен детайл на вратата е плочата, която, поставена в горната част на касата като козирка, предотвратява навлизането на дъждовна вода и преди всичко не позволява на дима, който може да излезе от вратата, да дъвче тухлите на арката. Тягата на комина е изработена от 8 мм ламарина. да издържат добре на високи температури, без да се деформират. 

Поставяме тягата точно над арката на вратата и със скоба слагам цип за регулиране на тягата.

Вдигаме комина колкото е необходимо, за да изчистим близките покриви. Диаметърът на целия канал е 150 мм.

Нервите означават, че той не може да чака повече, за да направи първите тестове, преди да финализира детайлите. Преди седмица свърших работата и запалих първия огън. В този случай го правя на долната горелка, за разлика от нормалната употреба, но това, което ме интересува е изсушаването и затоплянето на цялата работа.

Отляво запали долната горелка, а отдясно огненият език, който достига до свода на пещта. Кадърът е перфектен.

КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ

Време е за финализиране на детайлите. Едно много важно нещо е да имате под ръка повърхност, където да оставяте горещите тави, когато ги извадите от фурната. Сложих каменна маса до фурната. Украсих и ъгъла с няколко сеялки, които ще заселя малко по малко.

С тази страница нямах намерение да давам урок на никого, а да разкажа своя опит и да го споделя с всички. Но съм отворен да приемам критика, стига тя да е градивна и да дам своето мнение или съвет по всяка точка от нейното изграждане.